Пътуване по посока на сянката

Жена с име, свързано с празник, притежаваща способността да се влюбва лесно и носеща нещастие чрез щедростта си. Играч на зарове, чийто неизменен късмет се оказва проклятие. Заекващ убиец, който говори правилно само насън. Момиче, успяло да превърне изнасилването в триумф и подчинението в отмъстителност. Сухопътният Одисей, отказал завръщане. Любовен четириъгълник, наподобяващ игра на карти.

„Пътуване по посока на сянката“ е произведение за разказването на истории — как те взаимодействащи привличат една друга и се допълват. Всеки от осемте персонажа (четирима мъже и четири жени), чиито имена дават заглавията на главите в книгата, има своя уникална „биография“, която проследява живота му от раждането до смъртта; скрит талант и собствен отпечатък върху съдбата си. Срещите между техните животи се случват в тънкия баланс между случайността и значимостта — именно там обикновено стават важните събития. Действието протича през деветнадесети век, представен по-скоро митологично отколкото исторически точно. Балканите служат като фон не толкова географски определен, а като място за фантастични сюжети. Разказвачът Ян ван Атен е чужденец и събирач на истории; той участва без привилегии сред останалите герои и често добавя комична нотка със стремежа си да измисли дори най-достоверния факт пред лицето на непредвидимостта на историята.