Ивицата, от слънцето огряна

Дьорд Петри (1943-2000, Будапеща) е унгарски поет, преводач и журналист, отличен с наградите „Кошут“ и „Атила Йожеф“. Той завършва специалности "Унгарска филология" и "Философия" в Будапещенския университет. Първата му стихосбирка, озаглавена „Обяснения за М.“, излиза през 1971 г. От 1974 г. той работи като независим писател. Между 1975 и 1988 г. публикуването на неговите произведения е забранено; книгите му са разпространявани чрез “самиздат” или извън пределите на Унгария. В периода от 1981 до 1989 г., той е редактор на самиздатското списание „Бесельо“ и играе важна роля в унгарската демократична опозиция. През 1994 година става народен представител от Съюза на свободните демократи, но напуска партията и парламента още през есента същата година. Последната му стихосбирка – „Докато може“ – вижда бял свят през 1999 година.

За да достигна до слънчевата лента,
където светят бежовият ми костюм и белият ми риза,
по неравномерни стъпала към чистотата се отправям,
там, където вятърът шепне с бяла пяна,
мрачно прощавайки, равнодушно плаши,
стъпала на погнуса, безкрайни минусови нива,
лятна утрин от деветстотин шестдесет и първа."