Сянка върху Босфора

Поезията на съвременния турски поет Джевад Чапан може да бъде определена като пространство, в което се срещат и хармонично коекзистират разнообразни (дори на пръв поглед невъзможни) традиции, тенденции и влияния. В творчеството му всякакви видове птици намират подслон в клоните на неговото поетично дърво, а различните ветрове шепнат между листата.

Читателят ще забележи, че произведенията на Чапан не предизвикват затруднения с усложнени образи или философски трактати; вместо да проповядва, той предпочита искрено да изразява чувства. Поезията му е лишена от претенциозност и шумна експресивност; тя представлява опоетизиране на лични преживявания и настроения, вдъхновени от миналото. Произведенията често произлизат от обикновени ситуации и са лаконични в израза си; завършват внезапно, но с ясна идея. От тях струи светлина типична за средиземноморските краища и многоцветие, както и монотонността на степите – носеща тъга и крехка надежда; те описват магичната красота на планинските върхове. Тази поезия пада нежно като тих сняг върху пепелището на общата духовна замърсеност (Ердал Алова).