Пътища в нощта

Гайто Газданов (1903-1971) напуска Русия в рамките на първата емигрантска вълна, предизвикана от Октомврийската революция и Гражданската война. След няколко години странстване, включващи кратък период в България, той се установява във Франция. Там, с дебютните си разкази и романи, бързо печели признание като оригинален писател. Неговата проза получава висока оценка през времето на публикуването й, а в края на ХХ век тя бива преоткрита и носи на автора закъсняла, но напълно заслужена слава, утвърдил го сред най-влиятелните фигури на руската литература.

Лирическият герой от романа "Пътища в нощта" – таксиметров шофьор – ни води по тъмните булеварди и улички на Париж от 30-те години на миналия век. През лабиринта на своите спомени той среща множество чужди съдби. В ролята си едновременно като свидетел и участник, главният персонаж представя сложния образ на града, който след историческите събития се е превърнал в нов Вавилон. Чрез погледа му – привидно дистанциран но всъщност дълбоко ангажиран – читателят вижда цяла галерия от личности с различни националности; основно руски емигранти живеят почти апокалиптичната действителност на парижкото дъно: проститутки, бездомници, сутеньори и хора със сблъскано битие - странни или комични фигури будещи както отвратление така и съжаление. Всички те са крайно самотни във своите обсесии и екзистенциални търсения; всеки един страда от вътрешна раздвоеност или пълна резигнация.