Нерон, кървавият поет

Нерон, макар и император, жадува да бъде нещо повече – поет. Тази книга разглежда страстта към творческата слава, която унищожава всичко на пътя си. Нерон, всемогъщият владетел, е просяк в сравнение с всеки уважаван поет. Завижда на даровитите и безмилостно ги прегазва; той преминава всяка граница в стремежа си за успех. Маниакалната му амбиция носи смъртна присъда на тези, които не го аплодират. В търсене на красота Нерон минава през кървав ад преди да стигне до опустошение.

Романът „Нерон, кървавият поет“ е преведен на 16 езика и главният герой умира в Древен Рим — но не завинаги.

Унгарският писател Дежьо Костолани (1885–1936) идва от територията на Австро-Унгария и е роден в Сабадка (днешна Суботица, Сърбия). От ранна възраст той се проявява като литературен бунтар; конфликт с учителя по литература води до изключването му от гимназията под ръководството на баща му. След това изучава унгарска и немска филология в Будапеща и Виена и цял живот работи като журналист. През 1910 г., стихосбирката му „Плачът на бедното дете“ създава голям интерес сред читателите. Прозата му представлява едно от най-високите постижения в унгарската белетристика; първият роман „Нерон, кървавият поет“ (1921) получава световно признание още при публикуването си благодарение на ентусиастичния предговор от известния автор Томас Ман. Костолани оглавява унгарския ПЕН-клуб и превежда произведенията на Шекспир, Уайлд, Верлен, Бодлер, Гьоте и Рилке. Самопровъзгласил се за естет със силни хуманистични убеждения , той става покровител за много млади писатели и поети; Атила Йожеф описва неговото влияние с думите: „Брат ни беше, баща ни стана“.