Папийонки за боси. Епиграми и шаржове

Христо Недялков е варненец от четвърто поколение и софиянец за първи път. Започва да ходи на плажа, където с интерес се потапя в разбушуваните вълни, гълта солената вода и осъзнава, че "морето не е само до колене". Ветровете в края на ХХ век го отвеждат далеч на запад. От този момент нататък момчето, което вече не общува с морето, става един от многото "столичани в повече". Той вярва, че няма нищо по-високо от Витоша и по-дълбоко от Искъро!