За мъртвите или добро, или смешно

Очаквайте на 01.06.2015 г.

„Не се ангажирам да ги осъждам. Да съдиш означава, че не разбираш, защото ако разбереш, няма как да осъдиш“, споделя Любен Дилов във втората част от този забавен паноптикум за писателските и сексуално-тоталитарни нагласи.

И двата текста са част от „ръкописите в чекмедже“, които го заварват след промяната през ноември 1989-а година. Публикувани в началото на 90-те години с много ограничени тиражи, те остават почти непознати за читателската аудитория. С издателство „Ентусиаст“ сме готови да ги представим във втория том на събраните произведения на Любен Дилов, докато паметта за годините от втората половина на ХХ век все още е свежа у нашите съвременници. Без претенции към литературната ни история, тези текстове представляват изключително забавен и смешно-тъжен принос към социалните нрави. И ако сред историите на известни и неизвестни българи откриете частица от себе си, моля не се обиждайте. Напомняме ви един популярен цитат от Дилов-баща: „Събудих звяра в себе си – оказа се похотлив заек…“

Любен Дилов – син