Напред, човечество! (Т.4 от Събрани съчинения)

Какво би се случило, ако изведнъж всички хора с психични заболявания на планетата бъдат отвлечени от извънземни?

Не бързайте да радвате себе си с мисълта, че най-накрая политиците ще получат заслуженото. Очаква ни уникално обединение на човечеството в името на връщането на тези "луди"...

В чест на 90-годишния юбилей на Любен Дилов, издателство "Ентусиаст" представя четвърти том от серията "Събрани съчинения", който съдържа хумористична и сатирична фантастика. В него са включени някои от най-известните разкази на нашия талантлив автор, сред които е и "Напред, човечество", считан за един от най-превежданите български текстове в чужбина през годините. Разказът "Новогодишна трагедия" може да бъде разглеждан като предшественик на съвременните джендър трагикомедии с различните полови идентичности, завладяли общественото пространство и медиите. Особено важно е повторното публикуване на "Осъзнаването на роботите" точно в моментa когато обществото започва открито да обсъжда дали андроидите могат да притежават характеристиката “личност”. А разказът “За Иван, който искаше да излезе” ярко демонстрира типичната диловска метафорика относно абсурдите в дисциплинираните общества.

Очаквайте... невероятен смях!

Любен Дилов (25.12.1927 - 10.6.2008) е описван от известни писатели като Аркадий Стругацки, Станислав Лем и Фредерик Пол като един от десетте водещи представители на философската научна фантастика. Той е автор над 40 романа и сборници с повести и разкази, преведени основно по европейските езици както и японският и китайският – общият тираж надхвърля 3,5 милиона копия. Получава редица национални и европейски награди, включително "Еурокон" през 1976 г., за романа си "Пътят на Икар". Неговата фина ирония често комбинирана със социална критика дават повод много хора да смятат фантастичния жанр просто за умел начин Дилов да прикрива истинските си наблюдения относно обществото в България по времето на комунизма. Той остава един от малкото български писатели след падането на режима през ноември 1989 г., които решават да публикуват свои творби наричани “ръкописи в чекмеджета”, които не можеха да видят светлина по време управлението тогавашният режим.