Милениум. Онова, което не ме убива

Четвърта част от трилогията на Стиг Ларшон

Вестник „Милениум“ е в критично финансово положение и отчаяно се нуждае от средства, за да продължи да съществува. Журналистът Микаел Блумквист също е в трудно положение – той има нужда от интригуваща история, която да спаси изданието. Историята пристига неочаквано късно една вечер чрез телефонен разговор и включва американската Агенция по националната сигурност, фирмата „Солифон“, както и руската мафия, които се противопоставят на шведския учен Франс Балдер. Той е разработил алгоритъм за изкуствен интелект и има аутистичен син на име Аугуст с невероятни способности. В разказа участват още служители от шведската полиция като Ян Бублански и Соня Мудиг, експертът по информационна безопасност Ед Нийдъм, младежи-хакери с интересни прякори като Чумата, Боб Песа и Маца… а централна фигура остава познатата ни суперхакерка Лисбет Саландер (позната като Осата) и нейният призрак от миналото – сестра й близначка Камила, между които цари дълбока ненавист. Киберпрестъпниците са готови на всичко - дори убийства - за да получат новаторските компютърни технологии с цел печалба. Но те не очакват талантът на Аугуст и геният на Лисбет да им противостоят. Лисбет представлява силен дух след преминати тежки изпитания; тя олицетворява известната максима на Ницше: „Онова, което не ме убива, ме прави по-силен“.

Не се притеснявайте, почитатели на Лисбет Саландер! Нашата пънк героиня попада в добри ръце. Завладяваща книга.
(„ЮеСЕй Тудей“, САЩ)

Обожаваме произведенията на Ларшон благодарение на увлекателния сюжет и действието му; най-вече обаче ценим образа на Лисбет Саландер. Лагеркранц блестящо улавя нейния характер.
(„Дейли Телеграф“, Великобритания)

Изключителен трилър с прекрасно изградена структура
(„Щерн“, Германия)