Наследството на мрака Кн.3: Обсадата на мрака

Навсякъде около мен усещах вълнение. У джуджетата, при Кати-Бри и дори у Риждис - полуръста, който беше известен повече със своята страст към храната и съня, отколкото с бойните действия. И аз самият го чувствах. Това пламтящо очакване, това приятелско чувство ни караше да се потупваме по гърбовете, да се хвалим за всяко малко усилие в общата защита и радостно да издигаме гласове при всяка добра новина. Какво представляваше всичко това? То бе нещо повече от споделен страх; надминаваше благодарността за онова, което имахме, осъзнавайки че може скоро да загубим всичко. В онзи момент не можех да го разбера – в периода на ярост и еуфория от трескавите подготовки. Сега обаче, когато погледна назад, виждам ситуацията ясно: това беше надежда.