Кръв от къртица

**"Кръв от къртица"**

В моето магазинче рядко идват клиенти. Най-често това са учители, които търсят опитни животни за уроците по биология. Предлагам жаби, насекоми и гущерчета. Скоро смятам да се откажа, защото не мога да покривам загубите си. Но съм свикнала с малкото пространство, мрака и миризмата на формалин.

Един ден в магазина ми влезе жена. Беше дребна и изглеждаше като купчинка сняг през пролетта. Не ме погледна; вероятно просто й беше прилошало навън. Заклати се и щеше да падне, ако не бях я хванала за ръката.

- Имате ли къртици? - попита внезапно непознатата с очи, наподобяващи стара паяжина с малко паяче вътре.
- Къртици ли? - спрях изненадана. Трябваше да й кажа, че никога не съм продавала или виждала къртици досега. Жената явно търсеше друга информация – погледът й гореше в моите очи.
- Нямам - казах аз накрая. Тя въздъхна дълбоко и после внезапно се обърна.

- Стойте! - извиках след нея.- Може би имам къртици... Тя спря и ме погледна.
- Кръвта на къртицата лекува - прошепна жената.- Нужно е само три капки.

Страх обзе мен при тези думи; мизерията ясно личеше в очите ѝ.
- Поне болката за кратко спира… – добави тя тихо преди гласът ѝ да замлъкне.
- Вие ли сте болната? - запитах притеснено.
- Синът ми...

Ръцете ѝ бяха тънки като сухи клони; тя ги дръпна от щанда ми. Исках да я успокоя или поне да предложа чаша вода, но рамките ѝ изглеждаха толкова крехки под черното палто.
- Искате ли вода? – питах несигурно.

След като прие чашата и отпивайки от нея, около очите ѝ започнахме забелязваме бръчиците треперещи от страхове..
Не знаех какво друго мога да кажа или направя: когато тя се обърна към вратата,
– Ще ви дам кръв от къртица! – креснах импулсивно.

Изтичах до задната стаичка без никаква идея какво правя или осъзналост относно лъжата си — нямаше откъде намерих кръв! Жената чакаше отвън докато затворих врата след себе си; порязах китката със стари ножчета намиращи се сред кутийките с рибарски принадлежности.Течението започваше спокойно , а страха растеше при мисълта колко ще боли гледането му . Малкото количество кръв приличаше сякаш две-три черешови костилки лежаха на дъното на шишенце..

Излязох обратно пред клиентката:
– Ето ви—казвам.—Тази е кръв от къртица!

Тя впери взор върху моята ръка все още окапана с капчици натрупан цвят..

Не посегна към шишенцето веднага,. Насила го блъснах между ръцете й :
– От къртица е ! От където искате !

Опипвайки стъкленицa , видимо желанието за надежда проблеснува изразявано чрез всякакви жестове . След миг самодоволство получава новини : Сумати банкнотчики орисали жениця…

Блестящо златистият фон останал незабравим .

Ала вместо благодарност те хвана много по-силните чувства разочарование .

Независимо всичките усилията могли устоят против зимния студ над града … Часовник показвал порастване вечер наближаваща разплата …

На сутрин една висока фигура неживо прекрачила прага:

Имаш ли “кръв”?, пита той

Усещайки бележника най-много умолявах
Спокойствие което настъпило моментално отключило потока новини ...