Поезия/ Франк де Криц

Ако някога се е твърдяло, че Емил Верхарн е германец, който изразява мислите си на френски, то за съвременния фламандски поет Франк де Криц можем да кажем, че той е французин, предпочитащ немския език. Тази игра на думи не е толкова нелепа, тъй като фламандците винаги са били в уникална позиция – да интегрират и двете култури: както чувствителността на французите, така и рационалността на германците. Резултатът от това сливане е нова идентичност - жива и оригинална творба с отличен усет към реалността. Франк де Криц носи спомени за сложната история на своя народ и адекватно възприема света около себе си, което придава реализъм на неговото творчество.

**Разходка из града**
С пръст поставен върху разпечатаната карта,
той се опитва да открие спомените си,
блуждайки по безименни улици.
Забелязва куче с муцуна,
напомняща му лицето на стопанина.
Чете табелките с номерата на къщите
и попада на свежи следи от миналото,
както и стари знаци.
На земята вижда парче вестник
с информация за случайно убийство –
непредумишлено такова;
разчиствайки чакъла под краката си,
въздухът около него изглежда празен
освен мъртвия поглед насочен към небето.

**Антика**
Този стар бюфет ми беше изпратен от теб,
за да съхранявам в него всичките свои ненужности.
Когато те няма вече пред очите ми,
той изглеждаше доста жалък:
бутилка с вино остаряло от години назад;
неотваряно писмо написано през детството ми;
малко албумче със снимки пожълтели;
риза унищожена от молци;
няколко неплатени квитанции за отопление -
всички смазани; стара пожарна полица
и счупена грамофонна плоча без обложка.
Единствено плюшеното ти мече липсваше -
изчезнало навремето когато тръгнахте двамата.

**Още днес**
На клона едно дърво
висяха градско момиче
докато сякаш бе щастливо:
изплезило език свету
като лилавата пяна или цъвтящ бодил.
Успяло бе да превърне усмивката си в катерица –
без никакви злини нямаше значение;
обаче хората забелязаха момичето
в парка до катерицата ,
которая тя нежно галеше по гърба
или другаде без никой да забележи .
След продължителни дебати възникнали съмнения дали трябва ли
момичето още днес да замине
за един истински свят.

Франк де Криц