Египет на фараоните

В Египетската култура терминът, който обикновено превеждаме като магия, е "хека". Този превод само частично улавя истинския смисъл на термина. Изследванията в египтологията от XX век разкриват, че за древните египтяни "хека" включва концепции, които ние наричаме религия, митове и митология, както и вярвания и свързаните с тях практики – сред които попада и магията.

Широкоизвестно е мнението, че по времето на фараоните Египет е бил център на магическите изкуства и предсказания. Без да уточним значението на понятията обаче, можем да изградим погрешната представа, че страната е произвела единствено незначителен аспект от древната духовност. Въпреки това задълбоченият анализ на понятието "хека" показва, че то представлява силата, която съединява видимото с невидимото пространство и ги преобразува в едно цяло. Според древните египтяни светът представлява единство между Слово и Образ; те са били неделими благодарение на "хека". Именно разделянето между Словото и Образа (или Изображението), настъпило извън Египет около прехода между второто и първото хилядолетие пр.н.е., доведе до днешното разграничаване между религията и магията. Това поражда схващането за магията като нещо вредно или опасно за религиозния живот поради активирането на сили противоречащи на божествеността.