Когато боговете се смеят

ОТ АВТОРА ЗА АВТОРА

Мирон Иванов споделяше, че автобиографията прилича на документален филм, гледан в обратен ред. И аз, когато погледна назад през моите 80 години живот, осъзнавам, че съм се родил на 25 януари 1926 г. в селото Дълбоки край Стара Загора, но израснах в Бургас. Там завърших търговската гимназия и вместо да стана счетоводител, вече на 20-годишна възраст бях директор на прогимназия. Но това не ме задоволи напълно; писателският ми порив ме подтикна да дойда в София и да изучавам български език и литература. Записах се обаче във Факултета по стопански и социални науки, защото според тогавашните правила само завършилите търговска гимназия можеха да следват икономически специалности. Междувременно започнах работа като журналист и останах верен на тази професия до края на кариерата си. Интересувах се от горещи новини и репортажи от събитията на живо, интервюта с интересни личности и журналистически разследвания. Въпреки това страстта ми към писането никога не угасваше – пишех художествени очерци, разкази и стихотворения; намирах удоволствие в хумора и сатиричните произведения; размислях чрез есета... По този начин създадох множество творби, някои от които бяха включени в различни литературни сборници. През последното десетилетие публикувах книгите: "Бълхите, които изядоха лъва", "Бий барабанчик!", "Докосване до съкровеното", "Бунтовна кръв" и "От предците до внуците". Вероятно ценителите са открили нещо стойностно у мен и моето творчество - затова получих Златното перо от Съюза на журналистите както и три степени орден „Кирил и Методий“, Орден за трудови заслуги , златния медал „Капитан Петко войвода“ сред други отличия. Освен половинвековната ми принадлежност към СБЖ бях приет още в Съюза на независимите български писатели.