Подземията на Сен Жан Д'Акр

След като бурните времена отминат, се надявам да има хора, които да оценят – с добри намерения и без предвзятост – значението на всеки творец и всяко произведение от последните десетилетия. Убедена съм, че ИСТИНСКОТО ще оцелее. Вярвам, че делото на Стефан Дичев ще бъде преценено по справедлив начин, за да остане част от българската култура. В период на официален патриотизъм той успя да създаде трагични и човечни портрети на най-великите българи. В неговите книги термините СВОБОДА и ОТЕЧЕСТВО звучат искрено и автентично, недокоснати от модни течения или конюнктури.

Стефан Дичев имаше страст към Историята, което му носеше огромно удоволствие. Той умееше да разказва историите си по уникален начин. Едно лято семейството ни почиваше в морския курорт Варна, докато той работеше върху книгата си за Александър Македонски. На плажа веднъж сподели как е замислил произведението си и за улеснение нарисува схема в пясъка с помощта на пръчка - направи кръг и го раздели на множество части, обяснявайки връзките помежду им. Всъщност това представляваше структурата или архитектурата на неговата книга – сложна концепция, която ми се стори трудна за разбиране.

Стефан беше благороден човек без злоба; не мога да кажа как би живял днес сред нашето агресивно общество. Вероятно щеше пак да търси утеха в Историята...

Стефан Дичев (1920) е родом от Търново и е съвременен писател с изключителен талант при описването на известни исторически личности като Раковски и Левски ("За свободата", документален роман I том 1954 г., II том 1956 г.), както и значими събития от нашата история – "Пътят към София" (1962), "Ескадронът" (1968), "Крепости" (1974), "В лабиринта" (1977), "Среща на силите" (1978) и "Подземията на Сен Жан д`Арк" (1988). Неговият опус включва редица издания през годините. Освен това той е автор на популярни юношески творби като историческите повести "Рали" (1960) и "Младостта на Раковски" (1962), които са били многократно публикувани.