История на класическата корейска литература

Андре Екарт в своята "История на корейската литература", публикувана в Германия, дели корейската литературна традиция на следните периоди:
• Литература от епохата на Трите кралства (Samguk) - Корьо (от древността до 1392 г.);
• Литература от династията Чосон (1392—1884);
• Съвременна и най-съвременна литература (съвременно време: 1884-1933; най-съвременно време: от 1933 до настоящето).
Въпросът за периодизацията на класическата корейска литература е обект на задълбочено изследване от руски учени като Мариана Никитина и Аделаида Троцевич. Техният подход взема предвид както специфичностите на различните династии, така и значителни политически, социални и културни събития, които оказват влияние върху развитието на книжовната традиция в Корея:
• Ранен период - от древността до средата на X век. В този етап имаме ограничен брой запазени произведения, повечето представени само с названия или фрагменти. От наличния материал можем да заключим, че той се отличава с акцент върху историческата проза. Това е времето, когато поезията на хянгга процъфтява заедно с появата на поезията написана auf ханмун. Подобни явления могат да се наблюдават и при устната литературна традиция у много съседи – особено в Централна Азия и Тибет. Няма как да не споменем тюркските орхонски паметници и каменните плочи от Тибет, включително аналогичната плоча за управителя Куанггетхо-уанг от кралство Когурьо (управлявал между 395-410), установена през 414 година.
Този надпис принадлежи към жанра пи — форма характерна за биографичното описание през това време в Източна Азия. Особено важен тук е образът на историческия герой – фигура близка до митологичния идеал, представляваща национална гордост;
• Средата между Х-XII век - Периодът бележи усилване държавното начало с проникване конфуцианските идеи във литературата;
• Втора половина ХII–ХIV век - Държавността отслабва и индивидуалният герой става основен обект в творчеството;
• Краят ХIV–ХVI век - Нови жанрове възникват а художествената проза печели популярност;
• XVII век – Запазването но класическите принципи продължава наред с новопоявили се чисто корейски жанрове;
• XVIII век – Разцветът настъпва под влиянието идейното движение Ширхак;
• XIX век – През първата му част изменения почти няма; но второто полувреме носи реформи.

По този начин развиващият се пейзаж класическа корейска литература остава неизменяем под влиянието восточноазиатскa културнa общност. Произведенията не само отражават конфуцианската философия и будистко-таоисткия дух , но също така интегрират местната митология.. За целите тази книга предлага авторски преводи като пример за богатството наследство оставило старокорейсците .