Последната Кибритена Клечка

Петдесет години изминаха от момента, в който баща ни, художникът Иван Пенков, остави последните си записки. В наши дни, когато почти никой не пише дневници, четирите му черни тетрадки разкриват неговите радости и мъки през периода 1939-1957 година. Ако трябва да обобщим съдържанието на тези тетрадки с едно изречение, то това е борбата на един чувствителен творец срещу бездушното бюрократично управление или, както точно го формулира Александър Балабанов - срещу "организираната посредственост". Тази неформална организираност изглежда е дълбоко залегнала в обществото и се проявява при всички социални системи. При комунистическия режим тя стана още по-силно структурирана благодарение на партията и държавната машина.

В края на живота си Иван Пенков успя да завърши и подреди афоризмите си, които са се натрупвали през годините. Поставихме ги в началото на книгата с цел читателят бързо да усети неговия характер чрез остроумието им. Все по-малко хора помнят личността му, но те са свидетели за неизменния му стремеж към съвършенство и чистота в изкуството – за борба с фалша и умението му да забавлява околните. Неговият приятел Кольо Станишев отбелязва хумора му като "много остър и много мек".

Сборникът включва също спомени от детството му - картина на Казанлък от началото на 20-ти век; разбира се самият дневник; а напоследък добавени публикации, непубликувани бележки и писма. Правописът е коригиран там, където е било необходимо ,както и очевидни грешки в ръкописните текстове написани собственоръчно вместо машинопечатно. Заглавието на книгата ще стане ясно след прочита на последния запис от дневника.
Боян Пенков и Георги (Джони) Пенков