Спомени 1900-1944 г.

Петър Хаджииванов, генерал-майор в запаса, е роден на 11 януари 1900 година в Шумен. През 1917 г. той постъпва във Военното училище и като юнкер участва в потушаването на Войнишкото въстание през 1918 г. Завършил военното си образование през 1920 г., започва кариерата си като командир на взвод в 7-а Преславска пехотна дивизия, базирана в Шумен. Със своята част той се включва в операции срещу автономистките чети на ВМРО в района на Петрич и играе роля при потушаването на Деветоюнското и Септемврийското въстание през 1923 г.

От 1924 г. работи като адютант във Военната академия, а от следващата година става неин слушател. През същата година завършва Свободния университет със специалност търговско-стопански науки. Следват два години стаж — първо в Генералния щаб (1928-1930) и после в Школата за запасни офицери (1930-1931). След края на стажа му е назначено да служи във Пехотната школа във Велико Търново (1931-1934).

Той активно участва в държавния преврат от май 19, 1934 година и е един от членовете на Тайния военен съюз. Работи за Дирекцията по обновление, преди да се върне обратно към служба във Военната академия. От лятото на 1936 г., Петър Хаджииванов е офицер щаба при 7-а Рилска пехотна дивизия с база Дупница, а през1941 г., получава длъжността началник щаб на16-а пехотна дивизия разположена край Драма, Беломорието.

От февруари1940 до юни1944г., той изпълнява задълженията си като началник Учебно отделение към Щаба на войската и взема участие както последните действия по време Втората световна война против Германия(1944-1945). Между годините1946–1948г., Петър Хаджииванов е назначен за началник военная академія.