Пламък на вятъра. Антология на латиноамериканската поезия

През 1964 година, когато за първи път напусках Куба, Николас Гийен ми подари един красив бележник с кожена подвързия, който изглеждаше като луксозна книга. Но той ми каза на сбогуване, че за да се превърне в истинска книга, трябва да го запълня с нещо. Оттогава минаха почти пет десетилетия и аз именно това правя - попълвам този бележник със записки от Америка в надеждата някой ден да стане книга. Процесът на писане е труден за мен, тъй като не мога да изразявам себе си силно. Въпреки това успявам да усетя гласа на кондора дори и далеч от него. Чувствам говора на цяла Америка – наследството на майте и инките, негрите и индианците, португалците и испанците. Видях величествените руини на Мачу Пикчу и Чи-чен-ица; обиколих пампата и архипелазите. Сега моят бележник е изпълнен до краен предел не толкова с мои собствени текстове, колкото със стихотворенията на американски поети, които превеждам към нашата азбука малко по малко. Когато говоря за превод, имам предвид основното значение – прехвърлям написаното от американските поети към българския език. Това е викът или зовът, който ме съпровожда; той започваше спокойно и плавно в миналото но сега звучи като свистене от крилете на кондора.
Никола Инджов