Далекоизточни разкази

Съмърсет Моъм подчертава, че в разказите и пиесите е важно да се определи гледната точка и да се остане верен на нея. В неговите живописни произведения авторовата перспектива не винаги е ясна, но това може да бъде сметнато за предимство. Историите му убедително показват, че той отлично познава хората и местата, които описва; вдъхновен е от космополитната среда, която пресъздава с тропически образи, рикши и магически мотиви.

Сборникът „Далекоизточни разкази“ произлиза от преживяванията на писателя в Малая, Сингапур и други бивши колонии на Британската империя.

Един стар познайник на неосъществената оперна певица Бланш я съветва да не съжалява за пропуснатите шансове. Всезнайко Келада продължава обсъждането на темата до крайност – дори когато спорът достига до перлите около врата на непозната жена. Нийл Макадам, стеснителен английски младеж с интерес към ентомологията и почитател на Джоузеф Конрад, попада в компанията на самоуверена омъжена жена с уникална личност. Смъртта на един плантатор провокира решението у г-жа Хамлин относно неверния си партньор. Олбън мечтае да стане губернатор; макар интелектът му да подкрепя амбицията му, вярването му, че храбростта е признак за глупост ще доведе до необичайни последици.

Разказваните истории са определяни като нетрадиционни или ексцентрични и представят Моъм като високоценен белетрист с дълбочинно разбиране за човешката природа: понякога остроумен или деликатно ироничен, но винаги проницателен реалист със знание как обстоятелствата влияят върху индивидуалните избори.

В сборника могат да бъдат намерени следните заглавия:

„Стъпки в джунглата“

„Мейбъл“

„P&O”

„Шансът“

„Погребаният талант“

„Преди празненството“

„Господин Всезнайко“

„Нийл Макадам“

„Краят на бягството“

„Силата на обстоятелствата“