За Тъжа. Туй, дето не се запише днес, утре се забравя

В настоящата книга документалният и художественият елемент съществуват в тясна връзка – понякога се раздалечават, а друг път се сближават. Въпреки това, читателят усеща хармония, която му позволява да проследи живота на предците си такъв, какъвто е бил; той не оставя впечатление за обикновен прочит, а за споделено преживяване. Множество поколения българи следват своите традиции, грижат се за домовете и децата си, изпълнени с любов и трудолюбие; те пеят песни, разказват истории, радват се и плачат, запазвайки своята идентичност и защитавайки селото си чрез чешмички, стени, пътища и разнообразни обичаи.

Тази творба ни приближава до културата от миналото – тя не само възражда спомена за историята и изкуството на нашите предци но също така ни среща със самите творци на всеки аспект от техния живот. И именно времето служи като мост към наследството - записано в онова „днес“, което трябва да опазим за бъдещето.

Моите няколко дни работа с дядо Тодор ми показаха колко значима личност е той. Неговото себеотрицание, усърдие и упорство са чудесен пример за подражание. Не без основание много хора го споменават с добри думи поради умението му като майстор-чешмеджия; но ние го виждаме основно като талантлив събирач на фолклор – достоен наследник на делото на Васил Стоин. Това е приносът на дядо Тодор Бечев от село Тъжа.