Всичко, което се случва

Очаквайте новостите!

Литературата има способността да запълва неохотното мълчание на историците и изкривените интерпретации на историята. Тя може да го направи, когато притежава талант, дълбочина и абсолютна искреност. След успеха на „Поразените“, Теодора Димова доказва това с новия си роман „Всичко, което се случва“, който разглежда съдбата на евреите в България и Европа по време на Втората световна война. Романът предлага много информация за миналото, нюансира историческите факти и лични истории, но го прави по начин, присъщ за художествената литература - характерен за стила на Теодора Димова с проницателно проникване в психологията, разкритие на съвестта и непримирима позиция спрямо самоизмамата.

„Всичко, което се случва“ е значимо произведение не само относно вчерашния свят, но също така към настоящето ни време, в което човешката уязвимост продължава да търси защита от моралните ценности като прошка и любов.

проф. Амелия Личева

Считам тази книга за уникална в нашата съвременна литература. Най-силната ѝ страна е нравственото послание комбинирано с психологически анализ на множество човешки съдби при крайни и трагични обстоятелства. С документална точност и емоционално разбиране авторката възстановява един жесток период между 1940-1943 г., когато е приет зловещият Закон за защита на народа; време през което истинският герой (инспириран от реална личност - Димитър Пешев), предотвратил депортацията на българските евреи към смъртните лагери, става жертва на наказания от своите съпартийци като предател. Но вместо да акцентира върху героизма му, Теодора Димова показва как страхът, песимизъмът и отчаянието доминират - както през погледа на жертвите така и чрез очите тези малцина с куража да противостоят срещу унищожението им. По-късно този спасител ще бъде наречен фашист след осъждане от Народния съд; унизен напуска социалното пространство без надежди за бъдеще в комунистическия режим; докато преминават последните дни от живота му той разисква своята идентичност а безкомпромисната вътрешна изповед допълнително подчертано с интимни откровения - както индивидуални така и социопсихологически - чрез образи олицетворяващи силни женски характери.

Алберт Бенбасат