Ловци на умове: Лекции по антропология ч. 1

През 1960 година, когато Кл. Леви-Строс е поканен да изнесе встъпителна реч за откритие на катедра по социална антропология в College de France, той описва антропологията като наука, която възражда забравено минало и го налага върху настоящето, с цел да се интерпретира смисълът на взаимодействието между историческото и структурното, които са противопоставени на индивидуалната реалност. В следващата част от лекцията си той използва метафора, за да определи полето на антропологията като диалог между хората, където всичко е символично и служи като посредник между две съществувания.

Споменаването на Кл. Леви-Строс като авторитет е необходимо за установяване на методологическия контекст относно тезите в този сборник. Основната им цел е да представят различни перспективи в антропологичното знание, което неизменно се разбира през призмата на символите, използвани от човека за комуникация и разбирателство с "другите". От тази гледна точка „ловците на глави“ не само преследват ритуално нарушителите на племенните закони и защитават нормите, но също така запазват времето и законодателството на онези общества, които Кл. Леви-Строс нарича „студени“. Социалната антропология не изучава тези общества просто с намерението да ги познае; тя има задачата основно да ги защити.