Буденброкови. Упадък на едно семейство

Фактът, че Герда свиреше на цигулка, до момента бе за Томас една очарователна черта от нейната индивидуалност – тя съответстваше на странните й очи, които той обожаваше, както и на дългите й тъмночервени коси и цялостната й необичайна стойка. Но сега, когато наблюдаваше как чуждата му страст към музиката толкова бързо завладява и неговия син, това се превърна в противоречива сила между него и детето. Томас мечтаеше да възпита истински Буденброк – силен и практичен човек с амбиции за власт и успехи. В своето раздразнение той усещаше как тази враждебна енергия го кара да се чувства като непознат в собствения си дом.

...

Той стоеше пред един храм, от прага на който Герда го прогонваше с безмилостно движение... а Томас със скръб гледаше как тя изчезва там с детето.