На път към деня

Тази книга е посветена на „всички ловци на светлина“, както ги нарича Франсис Бейкън. В нея са събрани тридесет произведения, написани през последните три десетилетия. Читателят може да я разглежда подобно на фотоалбум, като много от нас несъзнателно докосват подредените изображения. Може би това се дължи на факта, че с леко усещане в пръстите миналото сякаш оживява и времето по особен начин се свива в едно цяло – като пясъчен часовник с улавени частици от нашите дни. Добрата новина за читателя е, че текстовете са кратки и могат да бъдат прочетени бързо - подобно на вятъра, което е най-ефирната метафора на Платон за разговори относно „тези деликатни въпроси“, които философията продължава да поставя.

Подредбата на текстовете не следва хронологичен ред; вместо това тя обхваща три основни теми: приказното, историята на идеите и важните въпроси. Най-силната връзка между тях обаче остава един неизменен стремеж – простото желание всеки ден при събуждане да видим дневната светлина. Философията – тук можем да се доверим на Платон и Ортега-и-Гасет – представлява дълбок копнеж към светлината, която ни позволява при отварянето на очите си да открием смисъл: истински, автентичен и жизнеутвърдителен смисъл. Всеки от нас може заедно с Епиктет да заяви: „Не съм вечност, а човек - част от всичко общо, точно както часът е част от деня.“

Текстовете тук нямат амбицията за повече освен просто да осветлят пътя ни към новия ден.
Лидия Пенкова