Срещу изкуството

„Срещу изкуството“ е едно от най-значимите произведения на Томас Еспедал, който е сред водещите стилисти в норвежката и европейската литература. В романа сюжетните линии са взаимосвързани, разкривайки множество човешки драми: смъртта на бившата съпруга и поемането на отговорността за тяхната дъщеря; погребението на майка, която никога не е била доволна от мъжете в живота си... Книгата е написана с великолепен лиричен стил. Поетично и задълбочено авторът описва как човек носи своя кръст, обича и губи, което го прави по-мъдър.

Томас Еспедал променя стандартите ни за роман. Вместо да предложи традиционна структура с завръзка и развръзка, той ни потапя в океан от чувства – сезоните на любовта, отчуждението и яростта. Неговият текст ни отвежда ту към баща му, ту към майка му или баба му. Авторът умишлено избягва разделянето между различните истории. Така „Срещу изкуството” приема формата на съновидение – красива иллюзия, част от която е тъгата.

Заблудени по улиците на един норвежки град, читателят споделя опитностите на главния герой – уроци за нашата уникалност и преходността.

В прозата на Еспедал се усеща много нюансирана тъга. Главният персонаж - мъж в средна възраст - скърби за загубената си жена; мислите му постоянно са насочени към дъщеря му. Той я обгрижва с внимание но се страхува от момента когато тя ще напусне живота му; наблюдава я внимателно но самотата го плаши.

Еспедал често наричат "създател на нова дневникова проза", а творчеството му сравняват с това на Пруст. Критиците подчертават богатството в езика и умелото писане във всичките му романи и разкази — там винаги можем да видим отражение както него самия така и нас като читатели, което предизвиква пътешествие през собственото ни битие.

На 54 години той остава любимец сред критиците; всяко негово ново произведение буди голям интерес както в Норвегия така и извън нейните граници. Доказателство затова е „Срещу изкуството“, преведена вече на 40 езика and наградена със значима литературна награда именно от критиката в Норвегия – считана за една от най-важните книги написани през последните десетилетия."