Сенки на думи. Мотиви в поезията на Борис Христов

В поезията на Борис Христов отсъстват сезони и годишни времена. Няма пролет, есен или зима; времето не се движи според космическия календар. Липсват климатични промени и географски области. Не присъства Антонио Вивалди, нито акварелите, а природата е напълно изключена. Пейзажите са заменени от безжизнените образи на Човека в пустинята.

Лирическите герои в творчеството на Борис Христов почти винаги остават неподвижни под натежалата библейска жега. Преобладават избледнели сцени в сепия, където пясъкът и пепелта дават плътност на вятъра. Темите включват горещина, сухота, стерилност, неприютност и дълбочина на размислите. Всичко в неговата поезия носи толкова силен библейски характер, че самият портрет на поета започва да изглежда като изображение на пророк.