Българският постмодернизъм XXI-XXI в. (Към философията на българската литература)

Книгата събира текстове, написани след изследването „Поезията на 1990-те: Българско и постмодерно“ (2010). Взети заедно, те изграждат цялостна теория за българския постмодернизъм, която функционира в два основни аспекта и очертава две ключови тенденции.

Първата от тях разглежда централната тема във „високия“ (класически) постмодернизъм през 90-те години, като акцентът е поставен главно върху поезията. Изследва се взаимодействието му с литературния канон и начина, по който той анализира националната философия на историята чрез фигури като Ани Илков и Златомир Златанов, а също така колективните мистификации на групата от „Литературен вестник“. Разгледани са механизмите, които определят неговото българско звучене в дълбочина, а не повърхностно.

Вторият аспект проучва значителните промени от началото на XXI век, когато постмодернизмът преминава в нова фаза – пост-фаза, особено под влияние на романа. Тук вниманието е насочено към различни конфликти в жанра: произведения като „Физика на тъгата“, „Възвишение“, “Бежанци” и “Законът/Разруха”. Намаляването на дистанцията между постмодернизма и масовата култура поражда множество въпроси.

Авторът предлага свои решения за част от тези въпроси чрез разработване на собствен оперативен инструментариум и въвеждане на нови теоретични концепции.