Нагоре по реката назад

В настоящата си книга Пламен Антов предлага изключително сгъстено и наситено повествование – както в избора на теми и перспективи, така и в завладяващия ритъм, съпроводен от повтарящи се елементи, които по симфоничен начин обединяват различните разкази. Началото с пътеписен характер не е акцентирано толкова върху пространството, а по-скоро върху времевите аспекти. Особена стойност притежава диалогичността между отделните истории, благодарение на която читателят плавно попада в увлекателно приключение из картите на мисълта. – Борис Минков