Неделята, която беше в понеделник

**РЕЦИДИВИСТКА**

Неочаквана нежност изпълва вените й. Скоро ще отмине. В предишния си живот тя беше Ана Каренина, но сега не е така.

Сега е купила прежда и куки, за да плете и да запълни скуката в гърдите си вместо сърце.

Дори ако Господ реши да се появи пръв в неделя, тя вече усвоила изкуството на разделянето без капка сълза.

Научила се е да разхожда из есента, без радост или тревоги, нито тъга.

Забелязва всичко около себе си, но какви очи го виждат не я интересува особено. Тя дори успяла да направи болката така, че почти да не я усеща.

Но нежността внезапно я пронизва – чак до петите. От тук нататък няма измъкване - влакът идва неизменно.

*******

**МУЗИКА**

Не твърдя, че това е божествена намеса. Просто записвам точно както се случи: на осмия етаж валеше сняг, а на останалите – не. Приемам тази белота лично като присъда; защото колкото повече украсих смъртта си, толкова по-малко красота оставих за живота.
Когато провесих погрознялото му лице през осмия етаж за напомняне на личния снеговалеж,
животът ми заблестя сред бялото.
Така успокояващо светеше за мен,
че се събудих едва сега през юни.
На осмия етаж звучи Шопен.

Какъв красив живот! Сега ще го целуна.