Мечка страх

Тези стихотворения се опитват да намерят израз за онова, което не може да бъде назовано. Те предизвикват натрупаното мълчание да излезе наяве и резонират сами със себе си, позволявайки ни да ги чуем без нужда от допълнителни обяснения. Вместо да се разширяват навън, те акумулират емоции вътре в себе си и избухват като имплозии. Съществуват във фундаменталните частици на материята, които са едновременно навсякъде и никъде – всъщност представляващи енергия. Не могат да бъдат уловени от рационалния ум, а само от освободеното шесто чувство. Нямат за цел да убеждават читателя в свои истини; подобно на гладкия камък, който не търси вниманието на другите - просто съществува. Както казва Карл Сандбърг: поезията е дневник на морско същество, живеещо на сушата с мечти за полет.

Имам усещането, че поетът Марин Бодаков все повече се дистанцира от нас и чрез това свое дистанциране ни привлича след себе си към нови хоризонти без обозначени пътища.

Александър Шурбанов