Какво забравят лекарите

През последните 10-20 години в здравеопазването се наблюдават два противоположни тенденции.

От една страна, значително нараства интересът към естествени и немедикаментозни терапии. Тази тенденция ще продължи да расте, независимо от критиките срещу нея – тя е резултат от недоволството спрямо традиционната медицина, а не просто плод на незнание.

От друга страна, медицинската практика става все по-затворена (възприемам това като целенасочено действие), което води до демотивация у лекарите да вземат независими решения и да търсят алтернативи извън установените рамки. Освен това, практиката започва да игнорира цели области на медицината. Новото поколение лекари често се научава единствено да разчита на фармацевтичните продукти.

Конфликтът между тези две течения няма как да бъде разрешен само с призиви или общи насоки от Световната здравна организация относно ограничаването на антибиотиците или чрез дискусии за полипрагмазията. Необходими са новаторски практически подходи и много от тях всъщност вече са посочени в медицинската литература – те остават пренебрегнати в учебниците или забравени сред резултатите от изследванията. Именно те ще бъдат разгледани в настоящата книга.

- Д-р Атанас Михайлов