Западноевропейска литература Ч.11: Десетимата най-големи поети на европейския модернизъм

Най-уважаваният български експерт в историята на западноевропейската литература продължава своя животворен проект с новата си книга, посветена на десетте най-влиятелни поети от европейския модернизъм. Тази творба представлява единайсета част от неговата серия „Западноевропейска литература“, но излиза извън границите на заглавието, тъй като трима от включените поети не са част от западноевропейската литературна традиция. Сред тях са унгарецът Андре Ади, българинът Пейо Яворов и финландката Едит Сьодергран, които представляват малки народи и езици, но техният талант ги поставя сред великите имена на модернистичната поезия. Очеркът за Яворов е един от най-добрите български текстове относно този значим автор. Професор Хаджикосев убедително защитава становището си, подчертавайки мястото на Яворов сред големите европейски модернисти.

В уводната глава - „Накъде тече реката на поезията“ - се разглеждат сложностите около понятието за поезия до времето на модернизма. Книгата съдържа също така портрети на ключови фигури в това литературно направление: немскоговорящите Щефан Георге, Хуго фон Хофманстал и Райнер Мария Рилке; ирландеца Уилям Бътлър Йейтс; френските Гийом Аполинер и Емил Верхарн; както и португалеца Фернанду Песоа. Повечето очерци за тези автори предлагат първоначални и детайлни анализи в България.

Тази книга обогатява разбирането ни за едно от най-забележителните литературни течения и ни предоставя чувство за национална гордост чрез присъствието на един велики български поет сред десетимата стожери на европейския модернизъм.

Професор д-р Симеон Хаджикосев е дългогодишен преподавател по история на античната и западноевропейската литература в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Той е признат литературен критик и изследовател с над тридесет публикации зад гърба си, включително основополагаещ многотомник "Западноевропейска литература", три книги възкресили интереса към българкия символизъм, а също мемоари като „Записки на конформиста” и „Записки на вътрешния емигрант”.