Танцувай с мен, Самота!

Хиляди поети от древността до днес са рисували Самотата – гола, млада, болна, пияна, страстна, отмъстителна... Но само поетът Ивайло Диманов успя да я съблазни да се отбие в неговия бар, да загаси осветлението и да я покани на онзи безкраен танц, в който всичко е възможно. Защото той е отдаден на танца в поезията, а „всяка нова любов / е едно ненаписано стихотворение, / което душата ми срича, /душа на дете. Всяка поредна раздяла / е цял свитък поезия, / която едва ли някой / ще прочете”.