Танцувай с мен, Самота!

През вековете хиляди поети са опитвали да изобразят Самотата – в различни аспекти: гола, млада, болна, пияна, страстна и отмъстителна. Но единствено Ивайло Диманов успява да я привлече в своя бар, да угаси светлините и да я покани на безкраен танц, където всичко е възможно. Той е посветен на танца в своите стихове и смята, че „всяка нова любов / представлява ненаписано стихотворение, / което душата ми произнася / с детската си чистота. Всяка раздяла / е цял сборник поезия, / който вероятно никой няма / да прочете.”