Блед пейзаж с хълмове

Първата творба на Ишигуро наподобява дзен-будистка градина, в която липсват ярки метафори и сюжетът не се развива чрез внезапни драматични обрати.

Главната героиня Ецуко, японка на средна възраст, е преместила живота си във Великобритания заедно със своя втори съпруг. Тя се опитва да осмисли самоубийството на по-голямата си дъщеря и потъва в спомените от младостта си - горещото лято в Нагасаки след Втората световна война и атомните бомбардировки. Спомня си за приятелството с бедната аристократка Сатико, което е било белязано от странни и зловещи случки.

Тази книга представлява най-японския роман на този литературен гений; тук не откриваме контрасти, а полутонове – една завладяваща недоизказаност и особена „размита“ атмосфера, изпълнена с повече въпроси отколкото отговори. Чувстваме взрива, който така и не настъпва. Всички събития са представени през ненадеждния поглед на спомените ни, където сами трябва да различим истината от измислицата.

В тази първа работа блестящият ум зад "Никога не ме оставяй" всъщност е измайсторил не просто роман, а криво огледало - счупено под натиска на болката и самотата между две реалности. Ишигуро ни указва посока към хълмовете: „Изкачвай ги сам нататък. Сам прецени.“