Фермата на животните

**За преводача:**

Венцислав К. Венков е един от най-изтъкнатите съвременни преводачи на английски език, като е работил по значими произведения на автори като Чарлз Дикенс, Едгар Алън По, Д. Х. Лорънс, Олдъс Хъксли, Греъм Грийн, Джон Стайнбек, Труман Капоти и много други.

Откъсът от новото издание на известната алегорична творба „Фермата на животните“ включва оригиналния предговор от самия Оруел.

В първата версия на „Фермата на животните“ е било планирано да има предговор от Оруел; това може да се види в оформлението около авторските шпалти. Въпреки това този текст не бил публикуван и машинописният вариант бил открит години след това от Иън Ангъс. Предговорът е публикуван в литературна добавка към вестник „Таймс“ на 15 септември 1972 г., с увод написан от проф. Бърнард Крик под заглавие „Поводът за следното есе“.

**СВОБОДАТА НА ПЕЧАТА**

Предложението за предговора към „Фермата на животните“

Относно основната идея зад книгата – тя била замислена още през 1937 г., но завършването й настъпило едва към края на 1943 г. При приключване със записването стана ясно, че нейното издаване ще бъде сериозно затруднено (в контекста дори и при сегашния недостиг на книги), тъй като отказите от издатели били четири. Само един посочил конкретни идеологически причини за отказа си. Двама имали опит с публикации с антируски акцент, а четвъртият нямал никакви политически предпочитания. Всъщност единият издател първо приемал ръкописа му, но след подготовката решил да се консултира с Министерството на информацията и явно получил предупреждение или поне категоричен съвет да не го публикува.

Писмото му съдържало частично обяснение относно реакцията получена от високопоставен служител там по отношение "Фермата". Той признал как коментарът силно повлиял върху размислите му… Сега вече разбирал защо публикацията можела да бъде считана за нежелателна точно в момента; ако баснята беше насочена срещу диктатури без конкретика спрямо Русия щеше да бъде възможна публикация - обаче сюжетът толкова подробно описвал развитието във Съветска Русия и двамата техни лидери, че неминуемо целял само тях и пренебрегвал останалите диктатури. Освен това ставало въпрос за определени оскърбления свързани с избора прасетата да символизират управляващия елит; такъв избор несъмнено би засегнал чувствителността особено сред руския народ.