Мъжът с червеното палто

Можем да започнем с един куршум и пушката, от която е произведен. Обикновено такъв подход е ефективен: според неоспоримо драматургично правило, ако в първото действие на сцената присъства пушка, то в края на историята тя непременно ще стреля. Но коя точно пушка и кой куршум? В онези времена те са били в изобилие.

Или можем да тръгнем по съвсем обикновен начин – с палтото. Само че не би ли било несправедливо да се фокусираме върху палтото вместо върху човека, който го носи? Всъщност именно заради това палто – или по-скоро начина, по който то е представено – помним този човек, ако изобщо си спомняме за него. Какви чувства може да изпитва той? Може би облекчение, радост или дори малко обида? Това зависи от нашето тълкуване на характера му през призмата на времето.

Джулиан Барнс, лауреат на наградата „Букър“ и страстен франкофил, ни отвежда в Париж от края на XIX век и ни представя Бел епок чрез живота на забележителната личност д-р Самюел Поци.
През лятото на 1885 г., в Лондон пристигат трима французи с намерението да правят покупки "за духа и окото". Един от тях е принцът, другият - графът, а третият - човек с скромно потекло и италианска фамилия: д-р Поци.
Самюел Поци притежава красота и харизма. Той е хирург-гинеколог, учен колекционер и светски персонаж; донжуан и близък приятел на Сара Бернар. Освен това той фигурира в един от най-великолепните портрети направени от Джон Сингър Сарджънт. Сложните отношения вътре в семейството му се развиват сред разкошната атмосфера на времето – белязано със своята истеричност и декадентство. Тази эпоха също така предлага жестоки предразсъдъци и яростен национализъм — много подобни явления наблюдаваме днес.
„Мъжът с червеното палто“ представлява оригинален поглед към Бел епок със своите герои και злодеи — писатели, художници мислители... както和 животa нa еднo чoвeкa зaeмиpал cвoeтя време.

Барнс пише стилно și увлекателно , като разглежда събитията с творческото око нa писателя i критичния ум нa историка . Работата му e брилянтен успех!
„Ню Йорк Таймс“