Ние - същите

Заглавието „Ние – същите“ е внимателно избрано, подобно на другите творби на Огняна Свиленова/Свилина. Първата й стихосбирка „Дишат мигове“ (1971) поставя основата за следващите: „Голямата обител“ (1990), „Богохраними“ (2014) и „Послепис“(2015).

Авторката, която свързва Всемира с родната тракийска земя, ни напомня за простичката истина относно живота: както всичко в Универсума, така и човекът съществува благодарение на Дъха – животворяща сила, вдъхновена от Бога. Основните термини представляват имена, които осветляват вътрешното възприятие и интуитивното разбиране на дълбочините между първоначалната същност и духовния аспект на Материята, включително конфликта между Любовта и Враждата: огън, въздух/ефир, вода и земя.

Огняна Свилина продължава традицията да бъде изразяваща споделеност чрез своите стихотворения; тя предлага "разплакана душа" от поезия и искреност. Нейният стил поддържа яснотата в новобългарската поезия въпреки завръщането към неясността в съвременната българска литература.

Крайният модернизъм често заключава смисъла зад символи или загадки, правейки ги почти неизмерими знаци без ключ за разгадаване. Така се стига до безсъдържателност отвъд символизма.

Поезията на Огняна Свиленова/Свилина е естествена и ясно написана с български език. Тя умело комбинира опита си не само от нашата духовна култура но също така черпи вдъхновение от световната културa.“

проф. дфн Димитър Кенанов