Отново под бащината стряха. Сборник разкази

Професор доктор Виден Георгиев е роден през 1925 година в село Гинци, община Годеч. Той завършва медицина в София през 1954 г. и след това дълги години работи в катедрата по физиология и биохимия на Националната спортна академия (НСА), където заема последователно длъжностите асистент (от 1955 г.), доцент (1967) и редовен професор (1975). Там той се утвърдил като един от водещите експерти в сферата на спортната физиология и медицина. През 1963 г. получава научната си степен доктор в Института по експериментална медицина при Руската академия на медицинските науки.

Георгиев печели конкурс на ЮНЕСКО за специализация по неврофизиология във Франция, където работи като научен изследовател във Френския национален здравен институт, а впоследствие и в катедрата по физиология на Сорбоната между 1964 и 1966 година.

Той има над сто публикувани научни труда у нас и зад граница, сред които две монографии - "Проприорецептори и кръвообращение" (1965) и "Периферно и мозъчно кръвообращение при физически усилия" (1991), учебници и ръководства. Георгиев е съавтор на първия български учебник по Физиология на човека с акцент върху спорта, издаден през 1973 година. Участва активно в повече от тридесет конгреса и конференции както у нас, така и международно. Основните му научни интереси са свързани с неврофизиологията і кръвообращението; той е основоположник на концепцията за регионалното кръвообращение при спортисти под напрежение. Неговите открития са цитирани не само у нас, но също така извън страната.

Като писател Georgiev е известен публицист със значителна принципност και обективност относно защитата на обществени интереси; публикациите му разглеждат теми около развитието на науката și образованието. Той разработва концепция за нов Закон относно научните степени i звания, която представя пред Министерството на образованието (2005). Публикациите му са включени в сборника „Законът за развитие на академичния състав в Република България - да или не!“, издаден от ФУНИС през 2015 г., а освен това автор e na сборниците разкази: "Среднощен разговор" (2016) i "Между живота i смъртта" (2018), както й романите: "По-силна от смъртта" (2013) και "Бъргърови" (2015).

През 1977 година става действителен член на Нюйоркската академия na науките с правото да номинира кандидати za нейни органи. Освен това е съучредител na гражданското движение „Движение za развитие i защита нa науката ии висшето образование“ oraz член nа Сюза нa независимите български писатели.