Живот по неизбежност. Мемоарен роман

В новата си творба „Живот по неизбежност“ авторът ще представи текста в жанра на мемоарния роман, който не е особено типичен. В него той ще бъде разказвач, главен герой и жертва едновременно – иронично и най-често самоиронично. В тези три роли той винаги ще се изразява в трето лице. Защо самоиронично? Защото следва просвещенската максима на един забележителен европеец, която гласи, че постоянната сериозност е сигурен признак за посредственост. Някои от читателите му може да го съжаляват, а други да го осъждат; какъвто е казал нашият предшественик Софроний преди повече от два века: „Ученият обича учените, простият – простите, а пияницата – подобните си“. Запомнете това правило! И ако някога направите или кажете нещо глупаво като автора, можете да се успокоите с мъдрата мисъл на Оскар Уайлд: умните хора правят глупости понякога; за другите това е ежедневие. А защо заглавието "живот по неизбежност"? Защото ако животът беше избираем, щяхме да сме избрали по-добър вариант. Говорим за него именно защото много родители уверяват младото поколение, че животът им не е бил такъв просто за да ги предпазят от притеснения. Те обещават повторно преживяване на този живот - лично и трагично - както в близко бъдеще така и малко по-далеч.

Кирил Топалов е роден през 1943 година в София и работи като професор по литература в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, както и във френски и гръцки учебни заведения. Бил е директор на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, посланик в Гърция, Ватикана и Малтийския орден; носител на званието почетен гражданин на Атина и София. Автор e на множество научни трудове , четири книги с разкази and единадесет романа , повечето от които са многократно преиздавани . Някои произведения са адаптирани за киното – например “Бъди благословена”, “Не се сърди Човече” و “Бягай... Обичам те”. Освен това има написани деветнайсет пиеси , поставяни както у нас , така và извън България .