Софийски истории

Историите и персонажите в по-голямата част от литературните произведения на Кирил Топалов представят живота на жителите на столицата, което го утвърдило като един от най-забележителните софийски писатели според критиката. Тази линия се запазва и в новия му сборник с разкази и новели, озаглавен „Софийски истории“. Книгата разглежда драматичния опит на три поколения софиянци – започвайки от дядовците (македонските и тракийските бежанци с техните мечти и трудности през четирите войни), преминавайки през синът им в период след политическите промени от 1944 г., до внуците и правнуците, които преживяват трансформации след 1989 г. Различията между поколенията водят до различни идеали и ценности за съдбата на българина живеещ в София. Някои групи разкази създават усещането за цикличност, понякога обединявайки общи теми или събития, а също така включват автобиографични елементи. Повечето сюжети са ситуирани около Подуене, близо до улиците „Оборище“ и „Черковна“, както и по-късно – сред ливадите край боянските манастири – места свързани с детството и младостта на автора. Това задължително предполага присъствието на автобиографичност във творбите му. В тези два квартала, които са противоположни спрямо централната част на София, живеят хора с разнообразен манталитет, професии и култура; детството там носи сходства, но има свои уникални черти. Независимо от всичко обаче времето остава едно за всички тях, затова предизвикателствата им са почти идентични - както трагедиите така и комедията в живота им.