Ябълковият човек

... Мълниите приличаха на огнени пламъци, които се разпростираха сред облаците, докато те бавно слизаха от манастира, куцащи и наклонени, преди да се стоварят по корем в селото. Дъждът валеше с такава сила, че изглеждаше като пръчки. Водните струи първо падаха надолу, след това се насочваха настрани и после започваха да сплитат пръсти помежду си, създавайки дъждовна кошница. Този дъжд идваше натъжен – мизерията му беше голяма. Когато дъждът е вдъхновен от такова страдание като това от манастира, тъгата е значителна. То е свързано със загуба на небесното – за звездите и всичко зад тях; за кръглите залези и онова, което последва след тях; а също така за много други неща. И когато един дъжд носи толкова много мизерия, той самият става велико явление.