Прелесть и Светогорски стихотворения

АТОН

В Света гора не можеш да настъпиш пеперуда, нито да поставиш кръстчета от лайка върху котките. Тук светлината постоянно се грижи за маслините, а под тях Божията Майка седи и играе.

Тя е все още дете и разговаря с костенурката си като с кукла. След това къса цветята на огромния копър. Святът е учуден от десетте пръстчета, които служат за опора, затова всичко изглежда закръглено, удивително и влажно.

Между морето и върха мравките образуват керван, носещ сол, която ще бъде заровена в снега. Слънцето е на колене; трябва да се хване за сърцето му, за да дочака облаците и техните тънки послания.

Аз съм случайният пътник – сандалите ми са залепнали за тревата. Обикалям в кръг и стигам до смокиня. Един кълвач трепти в златисто сияние и остава неизменен през вековете.

Ако продължа да разказвам, ще наруша тишината със словесната си структура и малката Мария може би ще си тръгне без да ме познае. По-нисък съм от цвят; вече мравката ме наблюдава така както гледа шипка или зайче.

Не изпитвам страх от това да приличам на къртица — живея замаяно. Мария става – разпуска дивите си коси и с десетте си пръстчета докосва цялата вселена.