Византийският султан

Според официалната версия на историята на Византия, император Константин XI Палеолог загива в сражение пред крепостните стени на столицата си, с меч в ръка срещу османските нападатели. Някои историци обаче твърдят, че той успява да се спаси от турците в последния момент, качвайки се на борда на генуезки кораб, който отплава. След падането на Константинопол тялото му остава неоткрито. 555 години след завземането на Истанбул трима мистериозни мъже контактуват с млад преподавател от университет, живеещ в Галата. Те са част от тайна организация, която има за цел да реализира волята на последния византийски император, починал през 1475 г. в Италия. Тези мъже убеждават младия човек - бонвиван и запален шахматист - че е наследник на рода Палеолози и всъщност е византийският император в изгнание Константин XV. За да стане лидерът на тази тайна група и да контролира огромните богатства й трябва да изпълни последната клауза от завещанието на своя прародител; за целта обаче той трябва първо да премине през шест изпитания. Романът отдава почит към византийската цивилизация като основоположник на съвременността.

Улиците в Галата наподобяват разнообразие от колоди карти - всяка различна една от друга. Да навлезеш дълбоко из този лабиринт не означава непременно да излезеш невредим отсреща. Тук всяка улица беше като стихотворение, което не смеех да повторя по памет. Разпознавах величествените сгради по техните въздишки; улиците под крепостните стени нежно посрещаха всяка моя крачка. Започнах своето пътешествие във времето сред потъмнелите стени на Palazzo Communale и наблюдавах как армийката мравки церемониално излиза под главния вход точно пред мен. Банкерите Камондо - щедри дарители за Лувъра - били някога собственици и нашата жилищна сграда; зигзаговидните улички предотвратили разрушаването дори и само единствено забравените но внушителни постройки; те ми приличаха всички като благородници облечени със смокинг или тоалети от тюл и коприна . Звуците около мен - призивът за молитва (езан), звънките камбани и крясъкът na чайките уважават стремежа към спокойствие тук . Всеки път когато видя идеално подредените градове в комиксите , ме обзема желание da слезе следобеда по някоя галатска уличка .