Изповед на един убиец, направена за една нощ

Невъзможно е да се наситиш от добродетелността. Честността винаги остава трезва.

Руски ресторант в Париж, разположен на левия бряг на Сена. Времето изглежда застинало, а Семьон Семьонович Голубчик – бивш служител на царската тайна полиция, споделя своя живот. Защо един убиец може да бъде считан за добър човек? Как човек потъва в бездната на низост и позор и кога Злото мирише на теменужки?
Йозеф Рот повежда читателите си през ада на човешката душа.

За автора
Йозеф Рот (1894 – 1939), авторът на романите „Радецки марш” и „Гробницата на капуцините”, които са сред шедьоврите на европейската литература от началото на ХХ век, рядко предоставя точни сведения за себе си. Единствено през 1930 г., когато посвещава автобиографична скица на издателя си Густав Кипенхойер, той прави изключение. Там пише: Няма нито един църковен или общински регистър, където да е записан денят ми на раждане или името ми. Не притежавам родина и дом; чувствам се у дома само когато съм със самия себе си. Където не се чувствам добре, там е моят дом; уютно ми е само в чужбина. Ако напусна собственото си Аз, напълно ще се загубя. Поради това внимавам да остана близо до себе си.
Родил съм се в малък град във Волиния, точно преди сто години - 2 септември 1894 г., под знака Девата, който по някакъв начин кореспондира с името ми Йозеф. Майка ми беше евреинка с дълбоки славянски корени и често пееше украински песни от мизерията си.(Тъй като при нас песните идват от бедните хора вместо щастливците както в западните страни). Затова източната музика звучи по-красиво и всеки с чувствително сърце би могъл да заплаче след слушането й."