Осъдени души

Вътрешната война в техните души е по-застрашителна от всяка болест, грях или дори смърт.

Романът „Осъдени души“ представлява не само личен разказ за англичанка и испански монах, но също така разглежда широки социални взаимодействия. Личният сюжет е свързан с голямата борба на испанския народ срещу реакционните сили – за свобода и република. Димов не цели да изобрази цялостно тази битка, а я докосва чрез историческите, социално-икономически и идеологически причини, както и през конкретни проявления на конфликта, особено във втората част на романа, когато се развива бунтът на монархистите.

Авторът представя две Испании: традиционната Испания с аристократичното общество и католическото духовенство от едната страна и новата Испания — републиката с работниците и борците за социални промени от другата. Димов се стреми да опише тези две реалности чрез пораженията на отделни личности, очертавайки основните линии на Испанската гражданска война и показвайки жестокия конфликт между старата умираща Испания и новата възраждаща се такава. Той включва множество анализи относно испанския характер и живота в страната преди и след това.

Интересен е подходът на Димов: първата част „Краят на едно приключение“ ни запознава с франковската Испания под влиянието на реакцията; впоследствие вторият και третият части пренасят читателя в борбената атмосфера на републиката по време на гражданската война. Тази контрастираща структура придава ясност към образите. Сходен метод е използван при описанието на главната героиня: в началото тя е представена в крайния стадий от своето развитие, което позволява проследяване историята й през последвалите части.