Пънк 57

**Миша**

Когато бяхме деца, един учител ни подтикна да напишем писмо до дете от друго училище. В техния край погрешно решиха, че съм момиче на име Миша и така ме свързаха с ученичка на име Райън. Бързо установихме недоразумението, но продължихме да си пишем. Спорехме по всевъзможни теми – коя пица е най-вкусна, кой телефон е най-як и дали Еминем е най-добрият рапър в света… И така започнахме.

В продължение на седем години бяхме "ние", без никога да сме се срещали.

Писмата ѝ идваха редовно – понякога получавах едно седмично, а друг път три за деня. Тя беше единствената, която ме разбираше и приемаше такъв какъвто съм.

Имахме само три основни правила: никакво шпиониране в социалните мрежи; без обмен на телефонни номера; без снимки.

Това взаимодействие между нас беше прекрасно – защо трябваше да го променяме?

После видях онлайн изображение на момиче с името Райън. Моята Райън. И осъзнах, че е време да я срещна лично. Но не очаквах да я намразя.

**Райън**

Не ми е писал вече три месеца. Нещото определено не върви наред. Дали нещо лошо му се е случило? Да не би случайно да го арестували? Знам какъв човек е Миша и тези сценарии са напълно възможни.

Без него ставам нервна и неспокойна. Само той познава истинската мен – само той разбира моята същност.

Вината лежи при мен; трябваше или да взема неговия номер или поне да намеря снимка във Facebook.

Той може би завинаги ще изчезне от живота ми…

А може би точно пред мен… и аз просто не знам това."