Петдесет думи за дъжд

Нори е аутсайдер от самото си раждане. Баба й и дядо й я приемат, но единствено с намерението да я скрият от света, страхувайки се от стигмата, която тя носи върху тяхното родословие - нещо, което те отчаяно искат да запазят в променяща се Япония. Въпреки своя интелект и болезненото любопитство към живота извън стените на тавана, Нори приема самотния си живот такъв какъвто е.

Киото, Япония, 1948 г.

„За една жена е важно да овладее мълчанието. Дори ако не знае нищо друго, тя трябва задължително да умее да мълчи.“ Това е най-значимият урок за осемгодишната Норико от майка й - жената, която я оставила пред входа на семейния им дом и тръгнала към своето щастливо свободно съществуване. Тази жена позволила раждането на извънбрачно дете с различен цвят на кожата.

Нори трябва постоянно да бъде скривана от погледите на другите. Години наред тя живее затворена и търпи опитите на баба си да избели кожата й с цел да стане приемлива за аристократичната фамилия Камиза - сродна със семейството на императора. Нори научава какво означава мълчание; каква стойност има търпението; и че вината за всичко лежи само върху нейните плещи.

Но всичко се променя когато в къщата пристига нейният полубрат Акира. Красив и талантлив млад човек с амбиции за величие той вижда в Нори не позорно петно, а уплашено момче. Родителите им са готови на всякакви крайности заради разликите между двете деца - даже до продажба на Нори в дом за гейши.

В този бавно променящ се следвоенен свят няма място за Нори. Тя трябва всекидневно да извоюва правото си на живот и слово. Момичето предназначено само за мълчание ще открие силата si говорене - но също така ще разбере цената ѝ: болката.