Въздушният пешеходец. Пиеси / За театъра

През 2007 година се отбелязват 95 години от раждането на Йожен Йонеско (1909-1994), френски драматург с румънски корени. В началото на 50-те години, неговият странен и провокативен театър предизвика голямо обществено вълнение. За кратко време той успя да утвърди името си не само във Франция, а и по целия свят; първата му и най-популярна пиеса „Плешивата певица” (1950) вече е част от класическата театрална литература, както шеговито коментират някои критици.

В България обаче социалистическата критика го забранила. В СССР го определили като „антикомунист”, макар че самият той никога не е изразявал подобни възгледи. Дори в родината му рядко поставяли спектакли с негови произведения. Всъщност, Йонеско имал презрение към политиката и политиците, дистанцирайки се от всякакви идеологии или религиозни вярвания. Неговият стил на театър – наричан понякога "Театър на Абсурда" – предлага действия без интрига, ирационални диалози и метафизично разглеждане на проблемите; ситуациите са непредвидими и абстрактни, а героите често изгубват индивидуалността си.

В България бяха добре приети редица успешни постановки на негови пиеси: „Плешивата певица”, „Столовете”, „Кралят умира”, „Урокът” и „Картината или Палячовщина”. Този смел автор, който изпитва симпатии към Бекет, но не одобрява Брехт, постоянно шокира аудиторията. Неговият хумор носи тъга - защото според него “комичното като интуитивно проявление на Абсурдното е дори по-депресиращо от трагедията.” То не предоставя никакво решение… намира се отвъд отчаяние и надежда.

Представяната книга включва значителна част от най-добрите драматургични творби на основателя на Театъра на Абсурда заедно с текстове от събраните му статии под заглавие "Антидоти", които съдържат театрална публицистика и критики. Разговорът между литературния критик Клод Бонфоа с темата "Между живота и съня" ни позволява да навлезем в тайните зад творческия процес у Йонеско, откривайки взаимовръзките между театъра, литературата и живота му.