Под манастирската лоза

Елин Пелин открива неща, които са непознати за останалите селски писатели: той представя простия и малко признат селянин, който живее в тясна връзка с природата. Този човек е настроен против „града“ и притежава дълбоко развита душевност и ярки индивидуални качества. Неговият психологизъм и субективност остават неизследвани до момента. Болката на писателя за съдбата на този герой произтича от неговото осезаемо усещане за човешките му страсти. В емоционалните преживявания на героите в творчеството на Елин Пелин се крият важни истини относно човечността. Авторът успява да надмине старото разбиране за селянина, прилагано досега, което виждаше само две основни характеристики: идилична невинност и спонтанен социален протест.